Кооперативи за нашите деца!
Ива Делова коментира от позицията на родител и член на сформираната наскоро Асоциация за родителски кооперативи.
Каква е разликата между кооперативите и частните детски градини? Защо избрахте кооператив за децата си?
Има доста разлики, но основната е в ангажимента и участието на родителя в процесите, организацията и обучението. Което пък от своя страна гарантира прозрачност на всичко, което се случва с децата...
Основното послание, което искаме може би да отправим и към децата си и към други родители, учители, държава е : нещата зависят от нас, нашият глас и отношение имат значение, това гради и нашата отговорност към света около нас, това носи много радост и удовлетворение. И най-важното показваме го с действие. В родителския кооператив родители, учители и деца са един екип, изграждат заедно една общност на доверие и условия за прилагане на съвременни иновативни практики в обучението.
Има доста разлики, но основната е в ангажимента и участието на родителя в процесите, организацията и обучението. Което пък от своя страна гарантира прозрачност на всичко, което се случва с децата...
Основното послание, което искаме може би да отправим и към децата си и към други родители, учители, държава е : нещата зависят от нас, нашият глас и отношение имат значение, това гради и нашата отговорност към света около нас, това носи много радост и удовлетворение. И най-важното показваме го с действие. В родителския кооператив родители, учители и деца са един екип, изграждат заедно една общност на доверие и условия за прилагане на съвременни иновативни практики в обучението.
Родителските кооперативи са естествено училище за родителите, които освен, че развиват активна гражданска позиция и отговорност с въвличане пряко в дейностите, те придобиват цялостна картина не само за социализацията и обучението на своето дете, но и за детското развитие като цяло. Което ги прави много по-стабилни, спокойни и уверени като родители.
Бихте ли дала детето си в държавна ясла или детска градина? Защо?
Специално за мен никога не е било вариант. За някои родители – да , но след негативен опит се обръщат към формата родителски кооператив. Една голяма част от родителите имат силни негативни спомени от собственото си детство и посещението на същите заведения, където нещата не са се променили особено отпреди 30 години, дори и учителките са същите. Знаем с какви темпове се развива съвременния живот, разбиранията за детско обучение и възпитание също, недопустимо е едно толкова важно обществено звено да разчита само и предимно на своята 130-годишна традиция.
Системата, в която имаме 25-30 деца на едно място (често с прилагане на психическо насилие и със стрес), с двама възрастни, които няма как да отговорят адекватно на нуждите на един така интензивно развиващ се индивид, е меко казано не добра. Бих казала сбъркана. Колкото и да има качествени и всеотдайни учители, подобна система не е в интерес на всички участващи в нея. Усвояването на модели на мислене и поведение и нагласа към себе си и света, породени от тези условия не е адекватна за съвременността и динамичния свят, в който живеем, не се осъществява смисъла на социализация, който Министерството се опитва да въведе. В подобна обстановка трудно могат да бъдат развити целите, които МОМН си поставя с новия закон: развиване у децата нагласи за сътрудничество, за саморазвитие и самоконтрол; умения за критическо мислене; предприемчивост и инициативност; умения за решаване на конфликти, умения за вземане на решения; умения за работа в екип; отговорно отношение към ученето и мотивация за учене през целия живот; чувство за принадлежност и общностен интегритет.
...Основната инвестиция трябва да бъде не в закрепване на системата в този й вид, чрез прилагане мерки на задължителност и санкции, а да се инвестира в човешкия фактор (млади, мотивирани, постоянно обучаващи се преподаватели), в мотивацията и на учители и на родители да бъдат активни участници в процеса и да създават по-добри условия.
Бихте ли дала детето си в държавна ясла или детска градина? Защо?
Специално за мен никога не е било вариант. За някои родители – да , но след негативен опит се обръщат към формата родителски кооператив. Една голяма част от родителите имат силни негативни спомени от собственото си детство и посещението на същите заведения, където нещата не са се променили особено отпреди 30 години, дори и учителките са същите. Знаем с какви темпове се развива съвременния живот, разбиранията за детско обучение и възпитание също, недопустимо е едно толкова важно обществено звено да разчита само и предимно на своята 130-годишна традиция.
Системата, в която имаме 25-30 деца на едно място (често с прилагане на психическо насилие и със стрес), с двама възрастни, които няма как да отговорят адекватно на нуждите на един така интензивно развиващ се индивид, е меко казано не добра. Бих казала сбъркана. Колкото и да има качествени и всеотдайни учители, подобна система не е в интерес на всички участващи в нея. Усвояването на модели на мислене и поведение и нагласа към себе си и света, породени от тези условия не е адекватна за съвременността и динамичния свят, в който живеем, не се осъществява смисъла на социализация, който Министерството се опитва да въведе. В подобна обстановка трудно могат да бъдат развити целите, които МОМН си поставя с новия закон: развиване у децата нагласи за сътрудничество, за саморазвитие и самоконтрол; умения за критическо мислене; предприемчивост и инициативност; умения за решаване на конфликти, умения за вземане на решения; умения за работа в екип; отговорно отношение към ученето и мотивация за учене през целия живот; чувство за принадлежност и общностен интегритет.
...Основната инвестиция трябва да бъде не в закрепване на системата в този й вид, чрез прилагане мерки на задължителност и санкции, а да се инвестира в човешкия фактор (млади, мотивирани, постоянно обучаващи се преподаватели), в мотивацията и на учители и на родители да бъдат активни участници в процеса и да създават по-добри условия.
