5.03.2013 г.

Кооператив

Какво е родителски кооператив? 
Звучи като ТКЗС.:)

Последните месеци доста се изписа и чу около темата родителски кооперативи. Да, думата кооператив (коопераирам) я свързваме може би с асоциации от социалистическия режим. А в същността си тя означава нещо много хубаво и уникално – обединяване на усилия, съвместна дейност в обща посока и цел. Родителски кооператив може да бъде всякакъв вид обединение на родители около някаква идея и дейност, свързани с децата им. Това е форма на гражданска инициатива, чрез която семейства решават общ родителски проблем – може да става въпрос за почасови грижи за деца споделени между няколко семейства в почивните дни, за групи за игра няколко пъти седмично, но също така и за целодневна занималня и вид социален център в малък град например.

Каква е разликата между него и частните градини?
Различното е, че родителите не само инициират този процес като частни лица, но и участват всички на равни начала активно с ресурс и според своите умения в администрирането и поддържането на подобна инициатива, както и в планирането и реализирането на заниманията с децата (избират и намират помещение, обзавеждане, учители, участие със занимания ). А децата могат да почерпят от личния пример на своя родител за участие в общност.
Родителите отделят една голяма част от времето си, за да помагат в поддръжката на мястото, в учебния процес, обучават се, информират се, и работят в екип , заедно с всички привлечени специалисти. За учителите пък е много специфична и нова задача, да работят освен с децата, заедно и с техните семейства. Точно това е един от много полезните резултати от родителските коооперативи – оставят след себе си едни доста информирани относно съвременни методи на обучение и практики родители и учители, с доста социално активна позиция.

Как се финансира?
Финансира се изцяло от самите родители, които покриват всички разходи около дейността. Освен това те инвестират доста голяма част от времето си в това с доброволен труд. Начинанието е некомерсиално, не генерира печалба.
Има ли единни стандарти, как се гарантира качеството - обучение, храна, безопасност?
В същността на кооперативите стои личната отговорност, добрата информираност и съгласие/съгласуване между възрастните. Важна особеност е, че заниманията за децата се случват в домашна среда, или среда много близка до домашната. В този смисъл критериите за физическата среда на един добър кооператив се доближават до критериите за образцов дом J плюс възможностите, които осигурява за образователни занимания с децата. Родителите първо и преди всичко трябва да поставят високи изисквания към хигиената и безопасността на средата, която предоставят като пространство за игра на децата си, и второ към подхода и работата на всеки, който се занимава с тях.

Какви са предимствата пред ДГ?
Основното предимство е малката група (6-10 деца) и неформалната среда близка до семейната, където детето да направи плавен преход от дома към общността и оттам до обществото(бих казала истински смисъл на социализация, а не това, което тиражират от министерството). Това след себе си води много важни преимущества – адаптация без стрес за детето и родителите, голямо удоволствие от посещаването на заниманията, активно участие, изграждане на емоционална стабилност и увереност, което е много
важно в тази ранна възраст; важно е да се обръща внимание на емоциите и състоянията, когато се изгражда у човек голяма част от нагласите към света и моделите на поведение; важно е да се развива емоционалната интелигентност; да се насърчава естествената креативност на децата и отговорното им отношение към света (което става с осъзнаване на определена свобода, а не със забрани и наказания). Всичко това го дава един кооператив.

Какво смятате за новия закон?
Новият закон и проблемните точки около него са предимно повод да кажем и покажем на обществото и властта какво се случва. От една страна да кажем,че има неща, които са остарели и не са наред в сегашното разбиране за ранно детско развитие, а от друга да покажем,че успешни практики са възможни. Като граждани и родители ни се иска да видим,че се търсят конкретни действия за подобрение, алтернативи и реално действащи модели. Вместо това обаче виждаме задължителност, санкции и предпоставки за монопол.

Как виждате развитието на този казус в бъдеще?
Времето ще покаже. Едно е сигурно обаче - като граждани и родители сме усетили своята сила от това да действаме заедно и отдадено в името на децата. И когато от всякъде срещаме „не може, няма как, това е положението, системата е тромава, всичко наоколо е плачевно, безнадеждно“ ние казваме „може, ето“. Явно могат много неща да се случат, стига да искаме да ги случим и да виждаме смисъла. Ако децата ни пък не са достатъчен мотив да се противопоставим на инерцията и да създаваме нещо ново и хубаво, тогава какво?

Кои са основните проблеми на образователната система?
Вероятно образованието като цяло и в световен мащаб преживява криза, подобно на всичко области от живота ни в момента. Живеем във времена на глобална криза. За екологичната криза започнахме да говорим най-отдавна, после се появи финансовата криза, започваме да осъзнаваме огромната социална криза и накрая на опашката започва да се нарежда криза в образованието, което може да се окаже в основата на всички останали кризи, в основата на едно мислене и поведение, което не е особено качествено, съдейки по резултатите днес.

Проблемите на образователната система(поне тази в България) са ни добре познати – не насърчаване на свободно и критическо мислене, заучаване на голямо количество разпокъсан материал по различни предмети, без да се търси обща линия и цялост, без да се набляга на връзката с реалността; няма предпоставки за екипна работа и т.н. Изграждане на фрагментарно мислене и пасивна позиция, липса на поемане на лична отговорност, което от своя страна създава грешна мотивация и роли. Подчинението на човек над човек (което виждаме още от ранна възраст, а и не само тогава) е същото това подчинение на природата от човека, развиването на конкурентното мислене за сметка на кооперативното действие.

Децата трябва да се чувстват щастливи, свободни, пълноценни в една система, (каквато е детската градина, училището) и да разгръщат потенциала си, да могат да изграждат качествени връзки и взаимоотношение един с друг. Много е важна мотивацията за участие и на учителя, защото това се предава на ученика. А до голяма степен това е мотивацията после и за живота.

Каква визия имате за бъдещето? Как би изглеждал идеалният свят?
Може би трябва да питаме и погледнем децата. Да ги наблюдаваме днес, за да видим какво ще е утре : как общуват в естествена среда и в група, как изграждат взаимоотношения помежду си и с възрастните. Какви са мотивите им, какви са стремежите и действията им. Това е визията за бъдещето. Дали ще ни хареса?
Ако проследя тези взаимоотношения и процеси в една детска градина с авторитарен подход на двама възрастни и 30 малки подчинени и заплашвани хора и моделите на мислене, които следват от това, няма да ми хареса бъдещето.

Но аз наблюдавам друга картина – на равноспоставеност и свобода, на ангажираност следвайки естествения ход на развитието, взаимопомощ, разбирателство между деца и между възрастни. Не е толкова невъзможно. Един по-добър свят се крие в качеството на взаимоотношенията и взаимовръзките между нещата – както между децата, хората, така и между различните сфери на живота.
Бих се радвала освен разруха в природа и общество, на децата си да им оставим едно разбиране за света около тях и взаимоотношения, по-добри от тези, които ние самите сме заварили.



НМР - Вето

http://nmr.bg/veto-tx/